Meчтите ни са същите
Сред сивата улица
се стелеше гъста мъгла...
тишината обсебваше
всичко в забрава...
Застанала на кръстопътя на времето
исках да виждам винаги слънцето
как потъва зад хоризонта унило
и се отърсва от бремето на деня.
От стелещата гъстата мъгла -
капки дъжд ме посипаха
и без разкаяние живота
реших да е друг...
В нарушеното безвремие
на този объркан свят -
мечтите ни са същите
просто ние сме други.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
