Meчтите ни са същите

13 oct 2013, 20:07

Poesía

474 0 1

Сред сивата улица
се стелеше гъста мъгла...
тишината обсебваше
всичко в забрава...
Застанала на кръстопътя на времето
исках да виждам винаги слънцето
как потъва зад хоризонта унило
и се отърсва от бремето на деня.
От стелещата гъстата мъгла -
капки дъжд ме посипаха
и без разкаяние живота
реших да е друг... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Meчтите ни са същите

Искате да прочетете повече?

Propuestas