13 oct 2013, 20:07

Meчтите ни са същите

  Poesía
677 0 1

 

Сред сивата улица

се стелеше гъста мъгла...

тишината обсебваше

всичко в забрава...

 

Застанала на кръстопътя на времето

исках да виждам винаги слънцето

как потъва зад хоризонта унило

и се отърсва от бремето на деня.

 

От стелещата гъстата мъгла -

капки дъжд ме посипаха

и без разкаяние живота

реших да е друг...

 

В нарушеното безвремие

на този объркан свят -

мечтите ни са същите

просто ние сме други.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....