Сред сивата улица
се стелеше гъста мъгла...
тишината обсебваше
всичко в забрава...
Застанала на кръстопътя на времето
исках да виждам винаги слънцето
как потъва зад хоризонта унило
и се отърсва от бремето на деня.
От стелещата гъстата мъгла -
капки дъжд ме посипаха
и без разкаяние живота
реших да е друг...
В нарушеното безвремие
на този объркан свят -
мечтите ни са същите
просто ние сме други.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
