Oct 13, 2013, 8:07 PM

Meчтите ни са същите 

  Poetry
473 0 1
Сред сивата улица
се стелеше гъста мъгла...
тишината обсебваше
всичко в забрава...
Застанала на кръстопътя на времето
исках да виждам винаги слънцето
как потъва зад хоризонта унило
и се отърсва от бремето на деня.
От стелещата гъстата мъгла -
капки дъжд ме посипаха
и без разкаяние живота
реших да е друг... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??