4.09.2009 г., 23:47

Медена роса

754 0 4

Медена роса по устните ти свети
и отпивам от сърце,
както малко фино цвете
Божия нектар и сокове,
дето дават ми познание
за незнайни брегове
и от погледа страдание
гонят отсега - за векове.
Свилена прегръдка ме влудява
и светът е пак красив,
ведрата си дреха той надява.
Вярвам, днес си ти щастлив
и премахваш пак умора
от деня си посивял,
знаеш колко много хора
искат да си мил и цял!

 

16.06.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...