4.09.2009 г., 23:47

Медена роса

753 0 4

Медена роса по устните ти свети
и отпивам от сърце,
както малко фино цвете
Божия нектар и сокове,
дето дават ми познание
за незнайни брегове
и от погледа страдание
гонят отсега - за векове.
Свилена прегръдка ме влудява
и светът е пак красив,
ведрата си дреха той надява.
Вярвам, днес си ти щастлив
и премахваш пак умора
от деня си посивял,
знаеш колко много хора
искат да си мил и цял!

 

16.06.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...