Медената питка
Понякога си малко неприлична
и красотата ти ме подлудява...
Тогава си по-чувствена, различна –
жена, която много изкушава...
Захвърляш най-небрежно дрехите си,
разголваш очертания и форми,
из въздуха се носиш като песен,
родена във извивки на флигорна.
Движенията ти са романтични,
а моите въздишки са безмълвни,
приличаш ми на влюбено момиче,
което ненадейно ще прегърна.
Усмивката ти – медената питка,
ще гоня аз със огладнели устни...
търкулнеш ли я във нощта ни тиха,
ще си я хапна... Толкова е вкусна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Пролетно да ви е в душите, приятели! 
