В пространството
между мислите ми
влизаш без усилие.
Там ставаш мое убежище,
и споменът за усмивката ти е ласка,
сериозността ти -
живот и естетика.
Гласът ти е символ
на яснота и замисленост,
осъзнат и естествен,
не ме наранява.
И отместваш поглед
към свят
на мечти и реалност.
Така те виждам
във времето
на моята медитация.
© Фабер Всички права запазени