В пространството
между мислите ми
влизаш без усилие.
Там ставаш мое убежище,
и споменът за усмивката ти е ласка,
сериозността ти -
живот и естетика.
Гласът ти е символ
на яснота и замисленост,
осъзнат и естествен,
не ме наранява.
И отместваш поглед
към свят
на мечти и реалност.
Така те виждам
във времето
на моята медитация.
© Фабер All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
