В пространството
между мислите ми
влизаш без усилие.
Там ставаш мое убежище,
и споменът за усмивката ти е ласка,
сериозността ти -
живот и естетика.
Гласът ти е символ
на яснота и замисленост,
осъзнат и естествен,
не ме наранява.
И отместваш поглед
към свят
на мечти и реалност.
Така те виждам
във времето
на моята медитация.
© Фабер All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
