16 jun 2009, 12:07

Медитация 

  Poesía
591 0 7

                          В пространството

 

                          между мислите ми

 

                          влизаш без усилие.

 

                          Там ставаш мое убежище,

 

                          и споменът за усмивката ти е ласка,

 

                           сериозността ти -

 

                           живот и естетика.

 

                           Гласът ти е символ

 

                           на яснота и замисленост,

 

                           осъзнат и естествен,

 

                           не ме наранява.

 

                           И отместваш поглед

 

                           към свят

 

                           на мечти и реалност.

 

                           Така те виждам

 

                           във времето

 

                           на моята медитация.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??