Механизмът на живота
705
0
0
Механизмът на живота се задвижва -
проскърцва като стара кинолента,
а чувствата са семенен зародиш,
покълващи във сивия ни делник.
В очакване светът да затупти -
природата се влива в зениците на нощта,
с небе - изгубено във нечии очи,
с вълни - полупрозрачни, слънчеви огледала.
В търсене на живата вода -
посрещаш пепелявия си изгрев,
потънал в пурпурните сетива,
омайва те любовен трепет.
Механизмът на живота се забавя -
нима е остарял светът,
нима сърцата ни са празни,
нима не ще покълнат втори път?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
