Между два предела

16.04.2010 г., 20:49 ч.

Поезия

1201 0 5

"Сърцето казва: "Направи го", Умът крещи: "Недей!"

В очите ми жажда пламти,

жажда за погледа ти.

Отново усещам чувство силно,

но е сладко... мъчително.

Как да го скрия от сърцето,

как да го излъжа него - клето.

Че като погледна очите ти,

то затуптява в гърдите ми.

Всеки поглед за сърцето е Рай,

но умът крещи хладно - Край!

А аз по средата горчиво

крещя и викам мълчаливо.

Като скитник, молещ за светлина,

лутащ се в горяща тъмнина.

Сърцето му гасне в печал,

умът му властва без жал.

Скитник в пепел прикрива

болката отровна и жива.

А вътре в него война догаря

и мъка жестока изгаря.

Но как умът да пренебрегне,

пък над сърцето скръб да тегне...

Или как сърцето да не слуша,

пък умът да го залива суша...

... и скитникът кое да слуша,

сърцето или ума да диша!?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.