Между два предела
"Сърцето казва: "Направи го", Умът крещи: "Недей!"
В очите ми жажда пламти,
жажда за погледа ти.
Отново усещам чувство силно,
но е сладко... мъчително.
Как да го скрия от сърцето,
как да го излъжа него - клето.
Че като погледна очите ти,
то затуптява в гърдите ми.
Всеки поглед за сърцето е Рай,
но умът крещи хладно - Край!
А аз по средата горчиво
крещя и викам мълчаливо.
Като скитник, молещ за светлина,
лутащ се в горяща тъмнина.
Сърцето му гасне в печал,
умът му властва без жал.
Скитник в пепел прикрива
болката отровна и жива.
А вътре в него война догаря
и мъка жестока изгаря.
Но как умът да пренебрегне,
пък над сърцето скръб да тегне...
Или как сърцето да не слуша,
пък умът да го залива суша...
... и скитникът кое да слуша,
сърцето или ума да диша!?
© Александра Николова All rights reserved.
