Apr 16, 2010, 8:49 PM

Между два предела 

  Poetry
1345 0 5

                                      "Сърцето казва: "Направи го", Умът крещи: "Недей!"

 

В очите ми жажда пламти,

жажда за погледа ти.

Отново усещам чувство силно,

но е сладко... мъчително.

 

Как да го скрия от сърцето,

как да го излъжа него - клето.

Че като погледна очите ти,

то затуптява в гърдите ми.

 

Всеки поглед за сърцето е Рай,

но умът крещи хладно - Край!

А аз по средата горчиво

крещя и викам мълчаливо.

 

Като скитник, молещ за светлина,

лутащ се в горяща тъмнина.

Сърцето му гасне в печал,

умът му властва без жал.

 

Скитник в пепел прикрива

болката отровна и жива.

А вътре в него война догаря

и мъка жестока изгаря.

 

Но как умът да пренебрегне,

пък над сърцето скръб да тегне...

Или как сърцето да не слуша,

пък умът да го залива суша...

 

              ... и скитникът кое да слуша,

                  сърцето или ума да диша!?

© Александра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??