24.07.2016 г., 10:37  

Между Холивуд и Боливуд – 13 (Бар "Апокалипсис")

739 1 16

Щом влиза в бар "Апокалипсис",

доцентът дяволче съзира –

то прави на пилона стриптийз,

а публиката аплодира.

 

С рогца червени и с опашка

е дяволчето и – красиво,

с гърди големи, с черна прашка –

на него смигва закачливо!

 

Доцентът, хлътнал с двата крака,

запазва масичка за двама,

поръчва "двойно", нервно чака...

Не би пропуснал секси дама!

 

А дяволчето знае: "Къса

е паметта му – не подбира!

Студентка съм му, ще ме скъса,

ако не ме "изконсумира"!

 

Когато танцът свършва, слиза

от сцена дяволчето знойно –

доцентът сластно се облизва,

а то – привидно – е спокойно.

 

– Добре дошли – му казва, – в ада!

Доцентът го поправя: – ... в рая!

А после вметва с изненада:

– Ела в хотелската ми стая!

 

След час се хваща за рогата

доцентът: – Грешка тука има!

Каква ти грешка – зад вратата

е скрита камера и снима!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никого на подценявам, ама току-виж се засегнали и академиците! Е , тогава вече не знам каква дяволия може да стане! Поздрави, Гавраиле!
  • Като им излезе име на тези доценти иди че се оправяй.Явно професорите си ги причислил към "синодалните старци",но не ги подценявай.
    Поздрав!
  • Жани, Руми, Светле, Влади, благодаря ви от все сърце! Подарихте ми букет от усмивки! Поздрави!
  • ...
  • О, сериалът продължава... Ама това женските дяволчета големи гадини значи

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...