ЧРД на Jonkatа!
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън.
Нека!
Нали не сме като обидено
в сиропиталище дете,
че миналото си отиде,
а бъдещето не дойде?
Нека!
Нали остават хоризонтите,
с пътеки, хукнали към тях?
Хей, ЧРД!
От мене, Джонката,
една голяма чаша смях!
На малки глътки да отпиваш!
Да имаш дълго за запас!
Нека!
Годините къде отиват?
При внуците.
Е, пак при нас)))
© Райчо Русев Всички права запазени
ти си знаеш, приятелю..