28.03.2018 г., 2:06 ч.

Между полунощ и сутринта 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
659 0 2

Между полунощ и сутринта

 

Късно е... Отново.
Нищо ново!
Последен вятър ще притвори,
клепачите, които все се борят.
Звездите ще посипят лунната пътека.
Понякога сърце и ти с мене си говориш.
Ала в скорошната хронология те няма,
уж те следвам, но не мога да те чуя...

 

Късно е! Самотно.
Поредният самотен час.
Има толкоз занимания,
ала все самотни ми стоят.
Последен полъх,
после ще заспя.
Вятърът – и той.
Нали това е самотно занимание...

© А.А. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??