Между Разума и Сърцето
МЕЖДУ РАЗУМА И СЪРЦЕТО
Сърцето пусто е!
Но пак боли!
Пак пита: - "Къде е той? И ще се върне ли?
Кога? С кого замина? И къде се скита?!"
- "Стига!
Спри се!
Престани!
Защо ти е?!
Не ти ли стигна любовта, която даде ти
за толкоз кратко време?!
Тя бе порой след сушата, която те изгаряше преди!
Не помниш ли?!
Но ненаситно си!
Да! Знам, че искаш още!
Но това съвсем ще те погуби! Запомни!
Не си привикнало на толкоз много обич и тази ще те... подлуди!
Послушай ме!
Защо ти е?!
Нима те е заслужил?!
Не помниш ли, че той те изостави?!
Но не, простило си! Аз знам!
И пак ще му простиш, ако отново го направи!
Не те разбирам! Не, не мога!
Как можеш толкоз лесно да прощаваш?!
Това не е игра, а болка тъй жестока, която не само теб те наранява!
И мене също!
Нима това харесва ти?!
Пак не разбирам!
Да, ти си лудо!
Едно сърце тъй лудо по човека,
който разкъса го на две и си отиде!
Сега си тъжна половина.
Сърце, което само чака да срещне любовта си
и го е страх, че с нея пак ще се размине!
Спокойно!
Няма да пропуснеш!
Това ще го усетиш първо ти!
Щом погледът ми него срещне, ти ще го почувстваш
и ще забиеш лудо в нашите гърди!
Така че, успокой се и не се предавай!
Ти си създадено за истинска любов!
Любов такава силна, която няма да те изостави,
щом срещне първата си трудност във живота!!!"
MariAngel
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Ангелова Всички права запазени
