... Обичам нощем да си те измислям- по стълбичка към тебе се катеря и сякаш героиня съм от приказка,
в която вярвам, че ще те намеря. Измислям си небе, звезди... Луна (дали си чул, че с нея сме си близки?) и щом почувствам студ и самота, разказвам и най-дългите си приказки... Онези, във които те догонвам, завързала мечтите си на възел, и всеки страх у мене превъзмогвам във името на онзи странен гъдел... Не ти ли се е случвало понякога и ти в мечти унесен да летиш? И да се рееш в друг, измислен свят, и дълго да не можеш да заспиш... Протягам си ръцете в пустошта, копнеейки да мога да те вдишам... И губя се във нереалността, а приказката... още не дописвам...
Обичам ей-така - да си измислям... Че там, където пътят ми приключва, ще срещна теб и всичко ще е истинско, към щастието вратата ще отключа... И точно тук стъпалцето се скъсва и тупвам презимена във прахта! И връзката ми с тебе се прекъсва още преди въобще... да е била. Но аз като дете – непримиримо, изтупвам се и тръгвам пак на път, превързвам сърчицето си ранимо и пак мечти в очите ми горят... Ще те достигна! Вярвам в чудесата! И в приказките, свършващи щастливо! Във всеки знак, оставен от Съдбата, във всяко чувство истинско, красиво... И някой ден на приказката в Рая ще видиш как към теб вървят нозете... И даже с теб да не допишем края ще бъде всичко... между редовете!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.