Между редовете
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
... Обичам нощем да си те измислям-
по стълбичка към тебе се катеря
и сякаш героиня съм от приказка,
Измислям си небе, звезди... Луна
(дали си чул, че с нея сме си близки?)
и щом почувствам студ и самота,
разказвам и най-дългите си приказки...
Онези, във които те догонвам,
завързала мечтите си на възел,
и всеки страх у мене превъзмогвам
във името на онзи странен гъдел...
Не ти ли се е случвало понякога
и ти в мечти унесен да летиш?
И да се рееш в друг, измислен свят,
и дълго да не можеш да заспиш...
Протягам си ръцете в пустошта,
копнеейки да мога да те вдишам...
И губя се във нереалността,
а приказката... още не дописвам...
Обичам ей-така - да си измислям...
Че там, където пътят ми приключва,
ще срещна теб и всичко ще е истинско,
към щастието вратата ще отключа...
И точно тук стъпалцето се скъсва
и тупвам презимена във прахта!
И връзката ми с тебе се прекъсва
още преди въобще... да е била.
Но аз като дете – непримиримо,
изтупвам се и тръгвам пак на път,
превързвам сърчицето си ранимо
и пак мечти в очите ми горят...
Ще те достигна! Вярвам в чудесата!
И в приказките, свършващи щастливо!
Във всеки знак, оставен от Съдбата,
във всяко чувство истинско, красиво...
И някой ден на приказката в Рая
ще видиш как към теб вървят нозете...
И даже с теб да не допишем края
ще бъде всичко... между редовете!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
