29.10.2014 г., 0:20

Между стрелките

978 0 12

Дори да закъснея,

пак ще бъде рано.

Очите ми са кей,

а кеят - мокър гарван.

Дори да се препъна

в илюзия за време,

в следите ще покълне

предчувствие за тебе.

Ще искам да заплача,

но няма да успея.

Стрелките са палач.

С едно крило е кеят.

Дъждът се е разхайтил.

Палачът е препил.

Сънят ми срича хайку,

а кеят е безкрил.

Дори и да избързам,

знам - ще закъснея

навреме да превържа

остатъка от кея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...