29.10.2014 г., 0:20

Между стрелките

981 0 12

Дори да закъснея,

пак ще бъде рано.

Очите ми са кей,

а кеят - мокър гарван.

Дори да се препъна

в илюзия за време,

в следите ще покълне

предчувствие за тебе.

Ще искам да заплача,

но няма да успея.

Стрелките са палач.

С едно крило е кеят.

Дъждът се е разхайтил.

Палачът е препил.

Сънят ми срича хайку,

а кеят е безкрил.

Дори и да избързам,

знам - ще закъснея

навреме да превържа

остатъка от кея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...