29 окт. 2014 г., 00:20

Между стрелките

987 0 12

Дори да закъснея,

пак ще бъде рано.

Очите ми са кей,

а кеят - мокър гарван.

Дори да се препъна

в илюзия за време,

в следите ще покълне

предчувствие за тебе.

Ще искам да заплача,

но няма да успея.

Стрелките са палач.

С едно крило е кеят.

Дъждът се е разхайтил.

Палачът е препил.

Сънят ми срича хайку,

а кеят е безкрил.

Дори и да избързам,

знам - ще закъснея

навреме да превържа

остатъка от кея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...