Между здравей и сбогом
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... навярно самотяга бил е много
човечецът от варненския кей –
със гвоздейче надраскал ми е "Сбогом!",
а после е добавил и "Здравей!",
смотал се е нанейде из мъглите,
Бог знае го какъв – и кой е бил? –
между здравей и сбогом запокитен,
и аз се щурам тъй недраг-немил,
чета сега красивия му почерк,
мълча пред удивителния знак,
възможно ли е просто да е скочил
и в бездните да дири нейде бряг? –
дано да е намерил дом и мира
далеч от мен – и черните скали,
самотници, си чезнем във Всемира,
там, откъдето всички сме дошли –
на този свят дошли като за огън,
сме огънче в кандилцето с елей...
Добри деца във шепите на Бога! –
живеем между сбогом и здравей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
