* * *
Безмузова и безидейна следя
по зимному самотно-сива
как мисълта ми се извива
във хиляди меланхолични форми.
Светът се отразява силно мрачен
в очите ми безкрайно надълбоко.
Денят, без смисъл и посока,
болнав и блудкав – пропълзява.
А някъде – отвъд загадъчни вселени,
под светещи, вълшебни небеса,
свят, пълен с музика, със лято, с чудеса, ...