(меланхолия)
* * *
Безмузова и безидейна следя
по зимному самотно-сива
как мисълта ми се извива
във хиляди меланхолични форми.
Светът се отразява силно мрачен
в очите ми безкрайно надълбоко.
Денят, без смисъл и посока,
болнав и блудкав – пропълзява.
А някъде – отвъд загадъчни вселени,
под светещи, вълшебни небеса,
свят, пълен с музика, със лято, с чудеса,
ме вика и влече с неземна сила.
Но аз съм тук: послушна и покорна,
във час, с урок научен, с униформа.
Прилежна и добра: затворничка за пример.
Дори не си шушукам с мойте съкилийници!
© Мишелина All rights reserved.
