TotalEclipse (Росица Саси Дамянова)
45 48
5.10.2008 г., 20:01 ч.

Меланхолия 

  Поезия » Друга
1109 0 4
 

                                                Ужасно уморена съм от солени сълзи,

                                                от картината на предадени, разплакани очи

                                                за това, стоя навън, когато дъжд вали -

                                                никой не вижда тягостта на мойте сълзи.

                                                Но животът е в пространството миг -

                                                лиричен или драматичен, като стих.

                                                Моят път във фалш, безсмислена вървях,

                                                тих китарен звук е бил, сега разбрах...

                                                Но виждам аз сега, че дъждът е спрял

                                                и че светът напук на него е оцелял...

                                                                            ***

                                                Мой живот - финална строфа, думи меланхолични,

                                                хартия жълта, мокра от дъжда и хора безразлични...

                                                Мой живот - начало и край, тъй неделими

                                                и мечти нереални, но все пак изпълними!

© Росица Саси Дамянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??