24.11.2020 г., 17:34 ч.

Меланхолия 

  Поезия » Друга
351 2 3

Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.

Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…

И развивам рулото с тъгата си вътре през мен

като плат от зелени и мъхести хълмове.

Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите,

как нелепо стърчат в акварелното есенно утро…

Чакам хиляди лъскави бръмбари като дъжд да се плиснат,

 да ме счупят с крилата си и да влязат навътре.

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??