24 nov 2020, 17:34

Меланхолия 

  Poesía » Otra
332 2 3

Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.

Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…

И развивам рулото с тъгата си вътре през мен

като плат от зелени и мъхести хълмове.

Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите,

как нелепо стърчат в акварелното есенно утро…

Чакам хиляди лъскави бръмбари като дъжд да се плиснат,

 да ме счупят с крилата си и да влязат навътре.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??