13.08.2010 г., 12:49

Мелник

1.1K 0 0

 

Не се променяй, Mелник, много ти се моля.

Ставаш лъскав и капризно неестествен.

Ставаш чужд… Различен…

Искам оня, моя Мелник, от преди години.

Утихнал или есенно притихнал.

Полусъборен, с дъх на вино.

Мелнишка смокиня ме докосва.

Усмихвам се наум.

Не, не съм се любила в тебе, Мелник.

А искам… Боже, как те искам!

Протягам двете си ръце към острите ти сипеи

и  дълго милвам.

Дланите ми прокървяват, а

аз не спирам… Милвам...

Дъждът плющи по калдъръма.

Улиците са намокрени, прозорците разплакани.

Черните зърна на гроздето се пукат.

Керван магарета потеглят с вино към Джумаята.

Жълтиците изпълват меховете, красота изпълва Мелник.

Пълзи нагоре.

Чардак до чардак се извиват,

изба до изба се копае...

Лозята отдолу червенеят.

Самодивите раздират белите си дълги роби,

гръдта им блесва гола, бяла, гладка.

Те крещят: В Меловете сме зазидани,

в Меловете сме зазидани…

В името ти - Мелник.

Аз плача. Стъпалата ми се разраняват

по старите ти камъни.

Луната, легнала по гръб,

отгоре се изпълва цялата…

А Мелник ми нашепва:

Ела в избата на Кордопуловата къща,

до най-голямата ми бъчва на земята хладна.

На най-високото ела, в най-богатата ми къща,

на върха на Мелник.

Там, там аз пак съм същият от преди години.

Там, аз пак съм оня Мелник…

 

 

 

 

                                                                                                        Стефка Галева

                                                                                                                  Гр. Сандански

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...