Memento mori
Когато във един град, във една държава
всеки те прескача, всеки- подминава.
Когато си безсилен и безумно уморен,
когато ти омръзне в този град студен
да бъдеш поредният проблем- омърсен и подменен.
Спомни си, че си някой, спомни си кой си бил,
че имаш глас за всичко, просто си го крил.
Погледни към тях без страх,
че да гледаш не е грях!
Но само по закон...
За тях си просто... поредният шаблон.
Макар че не отстъпваш им по грехове,
да не би да си дете?!
Че някой друг след теб е длъжен върви.
Парвеню на парвенютата, нека изгори!
Боли, нали...
Да разбереш, че и ти си като тях,
власт на безвластие с твърде силен сляп замах.
И какво ще правиш с нея?
А ако пропея?
За горчивата истина в този крив град, в тази държава,
където дори слънцето, никога не изгрява!
Но аз идвам, не се бой,
няма вечно да седя в застой
и за нищо няма да се дам без бой - един безименен герой...
Продължавай да живееш в своята илюзия.
Чакай търпеливо моята ефузия,
но колкото и на високо да седиш,
тази жажда няма как да утолиш.
От тях помни, че винаги че бъдеш втори,
а от мен предателю- 'Memento mori'!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савина Стоянова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
