Мемоарите на една русалка
Изваях цялата дъга със погледа си само...
И знаех - тя отроче е от теб!
Не, че имах за подкрепа твойто рамо,
но не смятам и че имах грешен светоглед.
Дъгата цялата - блестеше,
със устни шарени се стелеше навред,
песен - непонятна, плавно се ширеше,
там във нещото - сред теб.
А аз безбрежно плувах
из пенестата морска ръж,
за суша никак не тъгувах,
русалка бях: а ти - отдавна чаканият мъж!
Дъгата пак се свличаше на къдри от коприна,
танцувайки безгрижно своя мокър валс,
от нея капка въздух - скално се отрина,
преди дори да падне - жежко и нагорещено стръкче малц.
Пещта, така и не загря в позлата,
студени си стояха късчетата ледна жар,
но нужна ли ми беше тя самата,
когато ние двама се превърнахме във жив пожар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
