Мен отдавна спря да ме боли.
Ти не нараняваш вече мен.
Аз не плача, само се преструвам.
Май отново ти си заблуден.
Отмъщавам и не съжалявам.
Силно наранявам без да ти прощавам.
Мразя те и даже прекалявам.
С истината никога не закъснявам.
Ти си мислеше, че ще ме нараниш.
Че ще ме боли и аз след теб ще страдам.
Но не разбра отново как грешиш.
Аз съм тази, дето ще се наслаждава
да те гледа как гориш
в пламъците на горчивата любов.
Аз света ти мога да запаля.
Мога да го изгоря.
Аз не чакам ти да си отидеш.
И да го направиш - няма да те спра.
Точно аз ще те накарам да заплачеш.
Всяка вечер в твоето съзнание ще идвам.
Ще те мъча и ще ти натяквам
колко си сгрешил, че за слаба ме помисли.
Мен отдавна спря да ме боли.
© Ивона Иванова Всички права запазени