10.11.2022 г., 10:22

Мераци

413 0 0

Вярно, всеки днеска иска

гадже младо да притиска,

а понеже аз съм дърта

и вдовец не се навърта.

 

Но, аз още съм цъфтяща

и, повярвайте, любяща.

Със любов обгрижвам всеки

тръгнал в моите пътеки.

 

Е, не съм и толкоз стара –

още пия две на бара.

Да, ще стана с всеки близка

щом рече да ме поиска.

 

Знайте, любовта докрай е

и прегради тя не знае.

Всеки пада в тоз капан –

туй ви е от бай Гецан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...