Мерак
Опитах се за теб да бъда цвете,
звезда-вечерница, дори комета...
Но ти бе недостъпен като Бог
и не поиска моята любов.
Прераждах се в усмивка и във прошка.
Събуждах се добра, заспивах лоша
и в сънищата търсех само теб.
Усещах как сърцето ми расте.
Но малка си останах. И невзрачна.
И все по-трудно подир тебе крачех,
додето спряхме на един завой
и ти ми каза просто "Не съм твой".
И тръгна сам, а пътят те погълна.
Пък аз сълза пророних. И покълнах.
Сега съм плахо стръкче детелина -
дано ме забележиш, ако минеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
