Магнит съм за „рогати” и „въздушни”,
към мен не са те никак равнодушни.
В очите им блестящи, обичливи
откривам мисли нежни и щастливи.
А те във моите какво ли виждат?
Ех, скромнича, че скрито си завиждат.
За ведрата усмивка с поглед благ,
които ще тушират мазен враг.
За малките трапчинки призори,
за слънцето във моите коси.
Лазурни висини, в очите отразени.
И лицемери падат от мощта сразени!
Щастлива съм с въздушни и рогати,
че само с мен те чувстват се богати!
© Мери Попинз Всички права запазени