Местоимения
Написах хиляди стихове,
за тебе, за „нас” и за „те”,
обичах по хиляди начини
и винаги вярвах във „Ще”
Пишех…
Тъй както и дишах…
Със страст, без причини,
без уговорки и „Но”.
Написах хиляди стихове,
за всичките „тях” …
И нито един, който да каже,
че просто „аз бях”…
Сбогом. На всичките „те”.
Сбогом на хиляди „нас”.
Аз просто Съм…
голямото малко дете,
което мечтае на глас.
И хваща в очите си бисери,
пее над смълчана вода.
Обича измислено,
защото измислица е и „тя”.
Тук Съм и вече не „Съм”
за „ние”, „тях” и „те”.
Погребах ги „всичките”
под откритото синьо небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
