Mетаморфоза

Kогато пролетта с уханни устни

целуваше и къщи, и дървета,

еуфорично през нощта препускаща

и шарф развяваща по тротоари и павета,

една Любов влетя задъхано в  хотелска стая

и залпът ù разтърси моя дух в основите.

Сащисана и бледа, аз не знаех

къде да гледам и какво да сторя.

Тъй изненадващо, внезапно беше всичко,

че бях останала без дъх, без мисъл,

като застинала от скреж тревичка

и с невероятен пулс, отнесъл

нанейде всички паузи на сърцето...

... Дори не бях се вглеждала във него -

нито в походката му, нито във лицето...

Намирах го за смотаняк с банално его,

неподходящ за флирт и за закачка,

а за любов не можеше и думица да става.

Аз бях  кокетката с еманципация

а той – безумно равен от скука и дребнавост,

но как се случи, че внезапно ме прегърна,

опровергал напълно моите представи,

в очите ми решително надзърна

и цяла нощ да мисля ме остави...

На утрото Любов изпълни цялата планета

 със тържество и непонятна сладост.

Обвеяни от топлия ù дъх дървета,

разцъфнаха във великолепие и младост,

като душите ни, жадуващи за нежност.

И Бог очи ми даде да надзърна,

че няма и следа от мойта прежност,

а смотаният ми студент-колега се превърна 

в един изпълнен със достойнства мъж,

дарил ми алфа и омегата на свойте чувства,

макар че всичко стана някак изведнъж,

но беше истинско и безизкусно...

От дрипла Любовта събуди се принцеса,

когато пролетта с уханни устни

целуваше и къщи, и дървета...