Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая
и залпът ù разтърси моя дух в основите.
Сащисана и бледа, аз не знаех
къде да гледам и какво да сторя.
Тъй изненадващо, внезапно беше всичко,
че бях останала без дъх, без мисъл,
като застинала от скреж тревичка
и с невероятен пулс, отнесъл
нанейде всички паузи на сърцето...
... Дори не бях се вглеждала във него -
нито в походката му, нито във лицето...
Намирах го за смотаняк с банално его,
неподходящ за флирт и за закачка,
а за любов не можеше и думица да става.
Аз бях кокетката с еманципация
а той – безумно равен от скука и дребнавост,
но как се случи, че внезапно ме прегърна,
опровергал напълно моите представи,
в очите ми решително надзърна
и цяла нощ да мисля ме остави...
На утрото Любов изпълни цялата планета
със тържество и непонятна сладост.
Обвеяни от топлия ù дъх дървета,
разцъфнаха във великолепие и младост,
като душите ни, жадуващи за нежност.
И Бог очи ми даде да надзърна,
че няма и следа от мойта прежност,
а смотаният ми студент-колега се превърна
в един изпълнен със достойнства мъж,
дарил ми алфа и омегата на свойте чувства,
макар че всичко стана някак изведнъж,
но беше истинско и безизкусно...
От дрипла Любовта събуди се принцеса,
когато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета...
© Диана Кънева Todos los derechos reservados