24.02.2016 г., 7:42

Метаморфоза

428 0 0

Искам да се сгуша с теб в мойта какавида,

да те обгърна с жадни пръсти

чак до мозъка на костите ти.

Да изуча вкуса и аромата ти

до последната им скрита клетка

и като естествено твое продължение,

да се слея със съществото ти

и да се преродим в пеперуда с две сърца.

Крилете ни ще бъдат избродирани

в червено с игли от ванилови шушулки.

Цветовете ни ще светят в тъмното,

ще осветяват нощните пътеки

и завоите, и обратите след всяка буря.

Мъглата ще ни прави път

и прелитайки между капките,

ще пърхаме с криле танцувайки,

а окраските ни ще прегръщат светлината.

Пеперудите сънуват ли?

Не знам…но с теб ще сънуваме!

Ще сънуваме, че сме хора, сгушени в пашкул.

Любов, обречена, да бъде пеперуда с две сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...