12.08.2011 г., 8:36

Метаморфози

733 0 13

 

Аз съм млад, аз съм млад, аз съм млад

и кръвта ми бушува в ушите.

Младостта не ме прави богат,

но богатство за мен са жените.

 

Аз съм зрял, аз съм зрял, аз съм зрял,

образован, със почетни титли,

но животът ми пак не е цял

между другото щом са жените.

 

Аз съм стар, аз съм стар, аз съм стар

и с тояжка подкрепям си дните.

Само споменът мой е другар.

Време има - къде са жените?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...