Aug 12, 2011, 8:36 AM

Метаморфози

732 0 13

 

Аз съм млад, аз съм млад, аз съм млад

и кръвта ми бушува в ушите.

Младостта не ме прави богат,

но богатство за мен са жените.

 

Аз съм зрял, аз съм зрял, аз съм зрял,

образован, със почетни титли,

но животът ми пак не е цял

между другото щом са жените.

 

Аз съм стар, аз съм стар, аз съм стар

и с тояжка подкрепям си дните.

Само споменът мой е другар.

Време има - къде са жените?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...