Метеор
Като метеор връхлита Любовта,
с ангелско сияние
не по пожелание,
така връхлита Тя:
лудо, диво, неразумно
в миг огньове лумват
не ще ги загасиш!
Метеор! Метеор!
Хиляди ангели пеят в хор
в Нейна чест
на Любовта,
че добра е вест,
макар и луда!
Но ти не си стена!
О, не!
Да задържиш тоз огън!
Не!
Не можеш! Тя връхлита
без да пита
и минава нататък
през теб!
А ти оставаш безмълвен,
дупка в сърцето ти пълно
доскоро от любов кипяща...
И Тя си отива,
както винаги – луда
като метеор,
а ангелския хор
припява тъжни песни
за живота тъй нелесен
и за важните неща,
а на сцената небесна
умира падаща звезда!
24.10.2014г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилян Георгиев Всички права запазени
