Dec 10, 2014, 7:57 AM

Метеор

  Poetry » Love
851 0 2

Като метеор връхлита Любовта,
с ангелско сияние
не по пожелание,
така връхлита Тя:
лудо, диво, неразумно
в миг огньове лумват
не ще ги загасиш!
Метеор! Метеор!
Хиляди ангели пеят в хор
в Нейна чест
на Любовта,
че добра е вест,
макар и луда!
Но ти не си стена!
О, не!
Да задържиш тоз огън!
Не!
Не можеш! Тя връхлита
без да пита
и минава нататък
през теб!
А ти оставаш безмълвен,
дупка в сърцето ти пълно
доскоро от любов кипяща...
И Тя си отива,
както винаги – луда
като метеор,
а ангелския хор
припява тъжни песни
за живота тъй нелесен
и за важните неща,
а на сцената небесна
умира падаща звезда!

                        24.10.2014г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно! Много находчиви попадения са сравненията ти. Да, любовта дава много, но понякога и взема много. Поздрави за хубавия стих.
  • Браво! Много добро!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...