Мхм
Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота.
Изграждат ме не клетки – само липси.
Не ми остана глас, че да крещя.
Дъждът отми последните ми мисли.
И днес разбирам... Болка и любов
не са две думи противоречиви.
А две лица на същия живот.
Близнаци със едно и също име.
И пътят е един. А избор няма.
И да живееш значи да търпиш.
Да те обичам значи да прощавам
докато всеки лед се разтопи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
