Мхм
Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота.
Изграждат ме не клетки – само липси.
Не ми остана глас, че да крещя.
Дъждът отми последните ми мисли.
И днес разбирам... Болка и любов
не са две думи противоречиви.
А две лица на същия живот.
Близнаци със едно и също име.
И пътят е един. А избор няма.
И да живееш значи да търпиш.
Да те обичам значи да прощавам
докато всеки лед се разтопи.
