6.02.2008 г., 15:54

Миди

812 0 2

Миди

 

Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни,
на две разделени -
половин за морето,
половин и за мене.

 

Все търся и търся мидата чудна,
която песъчинката в перла превръща,
ала морето, скъперник намръщен,
ревниво я пази в своите пазви.

 

Събирам черупки от миди,
все празни...
А пясъкът,
в седефен отблясък,
крие строшените перли,
примесени в него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румена КолароваШиндлер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...