6.02.2008 г., 15:54

Миди

811 0 2

Миди

 

Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни,
на две разделени -
половин за морето,
половин и за мене.

 

Все търся и търся мидата чудна,
която песъчинката в перла превръща,
ала морето, скъперник намръщен,
ревниво я пази в своите пазви.

 

Събирам черупки от миди,
все празни...
А пясъкът,
в седефен отблясък,
крие строшените перли,
примесени в него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румена КолароваШиндлер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....