6.02.2008 г., 15:54

Миди

809 0 2

Миди

 

Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни,
на две разделени -
половин за морето,
половин и за мене.

 

Все търся и търся мидата чудна,
която песъчинката в перла превръща,
ала морето, скъперник намръщен,
ревниво я пази в своите пазви.

 

Събирам черупки от миди,
все празни...
А пясъкът,
в седефен отблясък,
крие строшените перли,
примесени в него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румена КолароваШиндлер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...