Миди
Събирам все,
събирам по морския бряг
черупки от миди,
все празни,
на две разделени -
половин за морето,
половин и за мене.
Все търся и търся мидата чудна,
която песъчинката в перла превръща,
ала морето, скъперник намръщен,
ревниво я пази в своите пазви.
Събирам черупки от миди,
все празни...
А пясъкът,
в седефен отблясък,
крие строшените перли,
примесени в него.
© Румена КолароваШиндлер All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубави спомени извика в мен стиха ти...