Думите са слаби и не достигат.

Още морфемите

                            подчертават

хилавата структура

на хора, пространство и време.

Спиме, ядеме и пиеме.

И пръскаме семе.

Гризе ме – отвътре,

че нямам сериозни проблеми,

че нямам и теми,

                       на които да пиша.

Противостоене –

на мода, традиции и племе.

,,Одеве си бехме добре, бе!’’

И 20 години – народ на колéне.

(А къде се изгуби тотемът?)

Отнеха ни и военната служба –

не само в Младост, Надежда и Дружба;

но и в останалите постсоц губернии...

И като млад стажант-епикерний

нямам право да не налея

с черпака във генералската бака

и да не доложа –

нещо отвътре ме гложди.

Гърбомстоене –

на хора, пространство и време.

А в съседната ложа

по 100 кожи броят –

за руса въртигоспожа;

време е вече за летен туризъм,

за кръчми, кюфтета, амфети,

порутени минарета и вечерни тоалети...

За шмръкнастроение и сюрреализъм.

И всички отново ще спиме,

ядеме и пиеме.

Но ще бъдем скопени.