Миг
Поглежда слънцето в очите ни,
през сивите мъгли преминало -
погалило е и косите ни,
лицата ни дори не е подминало.
Не е забравило и устните
с въздишка нежно да погали,
припомня мигове допуснати
които с теб сме преживяли.
За миналото топло лято,
съдбовния, вълшебен юни,
мелодията със която
започна всичко помежду ни.
В сребро посипани сме двама,
но с пламъчета във очите,
и нищо, че мига го няма -
останал е във нас самите.
По дългия си път вървяхме
със спомена от старата омая,
дори и посивели, пак успяхме
да стигнем двама до безкрая.
Спомен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
