smile1 (Валка)
449 4642
May 17, 2009, 11:10 PM

Миг 

  Poetry » Love
804 0 22


Поглежда слънцето в очите ни,
през сивите мъгли преминало -
погалило е и косите ни,
лицата ни дори не е подминало.
Не е забравило и устните
с въздишка нежно да погали,
припомня мигове допуснати
които с теб сме преживяли.
За миналото топло лято,
съдбовния, вълшебен юни,
мелодията със която
започна всичко помежду ни.
В сребро посипани сме двама,
но с пламъчета във очите,
и нищо, че мига го няма -
останал е във нас самите.
По дългия си път вървяхме
със спомена от старата омая,
дори и посивели, пак успяхме
да стигнем двама до безкрая.

 

 

Спомен

© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??