30.05.2021 г., 23:38

Миг

880 2 9

Прегърни ме преди да заспя!

Медно слънце се дави в морето.

В този миг нека свърши света

И се гмурнем в небитието.

 

Заключи този миг! Съхрани го

във ръцете, които сме сплели.

Нека нова луна да издигнем

между тези звезди изгорели.

 

Вместо с думи, със дъх да напишем

свои строфи от сол и от пясък…

Не! Почакай! Това е излишно!

Предпочитам мъгливия блясък

 

на очите ти. Те са попили

топлина, аромат и въздишки.

Колко бързо мигът си отиде!

А все толкова силно те искам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ledena Svetulka Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, приятели! Писала съм го много отдавна - с почти детски ум и сърце, но като си го препочитам, всяка дума ме връща към конкретна емоция и спомен.
  • Хубаво е!
  • Чудесен стих
  • Всичките Ви стихове прочетох и с удоволствие ще се отбивам.
  • Много красиво, нежно и влюбено...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...