30.05.2021 г., 23:38

Миг

874 2 9

Прегърни ме преди да заспя!

Медно слънце се дави в морето.

В този миг нека свърши света

И се гмурнем в небитието.

 

Заключи този миг! Съхрани го

във ръцете, които сме сплели.

Нека нова луна да издигнем

между тези звезди изгорели.

 

Вместо с думи, със дъх да напишем

свои строфи от сол и от пясък…

Не! Почакай! Това е излишно!

Предпочитам мъгливия блясък

 

на очите ти. Те са попили

топлина, аромат и въздишки.

Колко бързо мигът си отиде!

А все толкова силно те искам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ledena Svetulka Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, приятели! Писала съм го много отдавна - с почти детски ум и сърце, но като си го препочитам, всяка дума ме връща към конкретна емоция и спомен.
  • Хубаво е!
  • Чудесен стих
  • Всичките Ви стихове прочетох и с удоволствие ще се отбивам.
  • Много красиво, нежно и влюбено...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...