30 мая 2021 г., 23:38

Миг

875 2 9

Прегърни ме преди да заспя!

Медно слънце се дави в морето.

В този миг нека свърши света

И се гмурнем в небитието.

 

Заключи този миг! Съхрани го

във ръцете, които сме сплели.

Нека нова луна да издигнем

между тези звезди изгорели.

 

Вместо с думи, със дъх да напишем

свои строфи от сол и от пясък…

Не! Почакай! Това е излишно!

Предпочитам мъгливия блясък

 

на очите ти. Те са попили

топлина, аромат и въздишки.

Колко бързо мигът си отиде!

А все толкова силно те искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ledena Svetulka Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, приятели! Писала съм го много отдавна - с почти детски ум и сърце, но като си го препочитам, всяка дума ме връща към конкретна емоция и спомен.
  • Хубаво е!
  • Чудесен стих
  • Всичките Ви стихове прочетох и с удоволствие ще се отбивам.
  • Много красиво, нежно и влюбено...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...