30 мая 2021 г., 23:38

Миг

882 2 9

Прегърни ме преди да заспя!

Медно слънце се дави в морето.

В този миг нека свърши света

И се гмурнем в небитието.

 

Заключи този миг! Съхрани го

във ръцете, които сме сплели.

Нека нова луна да издигнем

между тези звезди изгорели.

 

Вместо с думи, със дъх да напишем

свои строфи от сол и от пясък…

Не! Почакай! Това е излишно!

Предпочитам мъгливия блясък

 

на очите ти. Те са попили

топлина, аромат и въздишки.

Колко бързо мигът си отиде!

А все толкова силно те искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ledena Svetulka Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, приятели! Писала съм го много отдавна - с почти детски ум и сърце, но като си го препочитам, всяка дума ме връща към конкретна емоция и спомен.
  • Хубаво е!
  • Чудесен стих
  • Всичките Ви стихове прочетох и с удоволствие ще се отбивам.
  • Много красиво, нежно и влюбено...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...