Миг
Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода,
отзад страха, отзад бариерите.
До милостта на святостта,
до милостта на враговете си!
Дъжд… локви… кал…
Вещаят – ромон и гротеск,
и дан от женственост и ветрове,
и земни спомени... и миг!
Танцуващи идалго,
ти преобръщаш всяка мъст,
нали?
Но, пей – до сутринта!
Една отвяна песничка с мечти,
небе и зов, и rock'n'roll,
къде без rock'n'roll?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аспарух Любенов Всички права запазени
